MrTriangleHeadSoup

за мислещите хора

Дони Дарко

Режисьор и сценарист на този така дълбокомислен филм е Ричард Кели.Той е автор на три пълнометражни филма, с които си спечелва славата на изключително талантлив творец. Филмите му представляват своенравни дискусии на пътуването във времето, екзистенциализмът и духовността.
Главният герой във филма, Дони Дарко, изглежда като напълно нормално момче от среден американски град. Но той има психичен проблем – параноична шизофрения. Дони има и лошият навик да се разхожда на сън и да се събужда на странни места. Една вечер докато спи, той става от леглото и под напътствията на авторитетен глас излиза от къщата. Среща се с гигантският демоничен заек Франк, който му казва,че след 28 дни, 6 часа, 42 минути и 12 секунди светът ще свърши. Докато Дони е навън, самолетен двигател пада върху стаята му. На сутринта негов съсед го намира на голф игрището. Пред къщата си намира семейството си, много полица, пожарникари и правителствени агенти, но никой не знае откъде е паднал двигателят. На следващия ден, докато Дони пътува заедно с баща си, едва не прегазват побъркана стара дама с прякора Баба Смърт, която често си седи по средата на пътя. Заекът Франк продължава да се появява, започва да задава въпроси за пътуването във времето и принуждава Дони да наводни училището си, открадне пистолета на баща си и да подпали дома на местен автор, замесен с детска порнография. Същевременно благодарение на учителя си п физика Дони разбира, че Баба Смърт е написала книга за пътуването във времето. Когато остават само 6 часа до уречения момент, Дони отива заедно с приятелката си Гретхен в дома на Баба Смърт. Там ги чакат училищните хулигани, които бутат Гретхен, тя си удря главата и губи съзнание. В този момент се задава кола, която в опит да на блъсне старицата, застанала на пътя, прегазва Гретхен и я убива. От колата слиза Франк, Дони го застрелва с откраднатия пистолет, натоварва тялото на момичето и отива в планината. От там наблюдава ужасяваща буря, която откъсва двигателя на самолет, в който се возят майката и сестрата на Дони. Момчето изпраща двигателя назад във времето. Обратно в миналото, Дони не излиза от стаята си и умира, премазан от тежестта на самолетната част.

Във филма преобладава темата за божествената енергия, която привежда цялата вселена в хармония и ред, но и противопоставянето, че наред с нея стои и силата на собствения избор. Разисква се и въпросът за пътуването във времето – дали е възможно, как може да се постигне, както и проблемите с парадоксите. Разкрива се идеята на автора, че съврременият човек не може с мирогледа и ограниченията на нормалното и общоприето мислене да възприеме проблемите и въпросите на съществуването, вселената и живота. Човек трянбва да гледа дори и на тривиалните неща като на космически зависимости и философски заключения. Екзистенциализмът и агностицизмът са представени като основа на търсенето на истината в реалността. Да бъдеш или да не бъдеш, саможертвата е представена като абсолютен, пълен, достоен и очакван край на житейския път. Темите са разнообразни и разположени на различни нива и подтикват зрителя да мисли перспективно и в дълбочина.

Дони, както всичките си връстници, се интересува от момичета, купони и забавления, но освен това се развива езеротично и духовно. Той разсъждава над космическите въпроси за живота, смъртта, времето, чувствата, любовта, приемствеността и човешката същност. Трябва да се справи с училищните побойници, с пълничкото азиатско момиче, което го харесва, с приятелката си, със семейството си и със самия себе си. Дони странства между своята реалност и реалността на другите. Момчето е изправено и пред избора дали да погуби своя спасител – заекът Франк. Избирайки да спаси момичето, което обича, семейството си и целият свят, Дони се подставя пред трудния избор да се саможертва.
Ричард Кели не ни поднася нищо наготово. Той ни показва действието през погледа на Дони и ни стимулира да проумеем чувствата му и да му съчувстваме. Сценаристът използва различни похвати за тази цел. Чрез съпоставянето на философските възгледи на учителите с тези на Дони, той ни помага да открием необикновеното и специфичното у него. Характерите на героите са ясно изразени. Съумява да ни покаже душевните състояния на герои, които не казват нищо през целия филм. Създадена е една пълна душевна и духовна картина на едно обикновено провинциално американско общество.
„Дони Дарко“ много ми напомня на друг филм на Ричард Кели – Кутията. Филм, който гледах отдавна, но ми се прииска да си го припомня. „Дони Дарко“ бързо влезе списъка на любимите ми филми. Бих препоръчал на всеки, който има два свободни часа да ги прекара гледайки и разсъждавайки над този филм.

Криейтив Комънс договор
Произведението Отзив към филма Дони Дарко създадено от Александър Петров ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.

Advertisements

Китоу Моухиро – Бокурано

Китоу Моухиро
Бокурано
Моухиро Китоу е роден в Нагоя, Япония. Завършва технически институт, но става известен със своите невелистични саги. Успехът му се дължи на уникалния начин, по който създава и представя сюжетите и героите си. Творбите му клонят към трагизма, но въпреки това те винаги са изпълнени с живот и енергия. Концентрира се не само върху злобта, егоистичнотта и уязвимостта у хората, а и над красотата на човешките взаимоотношения. Петте книги от поредицата „Бокурано“ са екранизирани и превърнати в комикси.
Книги ни показват, че всеки един човек има своите мечти, идеали, желания, радости в живота, но и притеснения, проблеми, живее с тъга, гняв, жажда за мъст и справедливост. Помага ни да разберем, че всички хора имат този така сложен, съкровен и крехък вътрешен свят, точно както самите ние. Авторът развива мирогледа на читателя към един необятен свят, изпълнен с различни и комплексни взаимоотношения. Моли ни да не забравяме това и да внимаваме да не нараняваме хората, неразбирайки чувствата им. Друг важен проблем, който изтъква произведението е моралът и чувството на отговорност и дълг у съвремените млади. Разкрива се отношението на писателя към разлагащата се сган в която се превръщат човеците. Тяхната страст да рушат и унищожават всичко по пътя на развитието си е факторът, който може да доведе до края на всичко, точно както великите пророци (Нострадамус, Баба Ванга) са казали.
Сюжетът на романите е фантастичен, но това не му пречи да покаже, съвремените проблеми на нашето време точно и адекватно. Шестнадесет деца намират странник, който ги примамва да играят на игра. Но скоро децата откриват, че тази игра не е толкова невинна, колкото изглежда. Децата трябва да управляват захранващ се с жизнената им сила гигантски робот, който се бие с друг такъв робот. Това е битка на различните паралелни версии на Земята. Загубиш ли, твоята Земя изчезва.
Реалността поставя децата в положение на трудни избори. От тях се иска да жертват живота си за спасението на цялата планета. Те се разкъсват между страха, неизпълнените мечти и дълга. Младежите трябва да се спрвят и със собствените си проблеми на фона на глобалните промени и катаклизми. Авторът представя сложните избори като проверки на духа.
Всяка глава от романите се фокусира върху едно от децата. Разкрива се миналото му – семейство, детство и продължава с мотивацията, въпосите и проблемите. Показват се връзките между отделните герои. Образите са най-различни – от побъркано момче, което не може да приеме факта, че ще умре, през момиче, бременно от учлителя си до момче, което открива майка си малко преди тя да умре. Трагизмът на героите се състои в битката срещу обществеността, разкаянието и въпроса дали Земята заслужава да бъде спасена.
„Бокурано“ учи, че животът далеч не е розов за никого. Дори и хората, които изглеждат жизнерадостни и изпълнени с енергия имат своите проблеми. Показва, че понякога трябва да се правят жертви в имаето на обичаните хора. Произведението идеално представя вътрешния свят на различните типове хора.

Танигава Нагару – Меланхолията на Харухи Сузумия


Танигава Нагару

Меланхолията на Харухи Сузумия
Нагару Танигава е японски автор от Хьоого, Кинки. Звършва право, но става известен с книгите си за Харухи Сузумия. С „Меланхолията на Харухи Сузумия“ той печели годишната награда за литература на списане Sneaker.
В произведението превес взима темата за спосбностите на различните хора. Набляга се върху индивидуалните сили на човек и мястото им в нашето общество. Книгата защитава нестандартния, различния начин на мислене. Учи ни, че налудничавите идеи и мисли не бива да ни плашат, а напротив – да се вглеждаме в тях и да намираме нови и креативни решения на проблемите.
Харухи Сузумия е егоцентрична и енергична, с налудничаво мислене и приключенски дух. Тя ненавижда скучното и еднообразното, желае и се стреми да се развива. Харухи не е обикновено момиче. Тя има свръхестествени сили, които използва без да знае – може да променя света около себе си така, както иска. За Сузомия нормалните хора са скучни, затова тя си търси свръхестествени приятели, но не подозира, че вече ги познава. Извънземно, медиум и пътешественик във времето – това са новите и другари. Те се борят да спасят Земята от скуката на Харухи, скука, която заплашва да унищожи цялата вселена.
Въпреки че главният герой е Харухи, историята е разказана от името на един от приятелите и. Авторът представя налудничави теории и странни обяснения за най-тривиалните неща. Персонажите са забавни, но и сложно създадени – всеки със своите странности, объркано минало, неясно бъдеще. Изградени са сложни взаимотношения между героите. Танигава-сенсей използва няколко постоянно преплитащи се сюжетни и времеви линии, създаващи усещане за един сложен и запълнен с идеи свят. Въвеждат се нетрадиционни и иновативни мисли, които карат читателя да погледне на заобикалящия го свят по нов, различен начин.
Един от основните проблеми, дискутирани в книгата, е този на приобщаването на различните. Това е особено актуален проблем в Япония напоследък. Сблъсъкът на традиционните и утвърдени идеи с новите и иновативни често е съпроводен с отричане и неистова наневист, която понякога има трагичен край. Произведението ни учи на толерантност към другите и увереност в самите нас. Авторът подкрепя себеутвърдилете се млади хора, които не се влияят от чуждото мнение. Задавани реторичния въпрос – „Ако не сме самите себе си, то тогава кой сме?“.
Произведенито ми напомня за книгата ”電車の男”(Мъжът от влака) – книга по действителен случай, която разказва за млад, неуверен в себе си мъж, който се влюбва в изключително красива жено от богато семейство. Той е изправен пред нелеката задача да спечели любовта и с истинското си „Аз“, с реалното си достойнство и качества.

Какви преходи се извършват в обществото и държавата в прехода от Средновековие към Ново време?

Какви преходи се извършват в обществото и държавата в прехода от Средновековие към Ново време?
Отговор на исторически въпрос
Преходът от средновековие към ново време обхваща периода на XV-XVI век. В този период се извършват множество промени в управлението, живота и възгледите на хората. Тези промени са в основата на едно бързо развитие на мирогледа, развитие, което продължава и в наши дни. Настъпването на Ренесанса бележи края на едно съзнателно и целеустремено потисничество на желанието за развитие у хората. За това и периода на Ренесанса е един от най-допринасящите за вида на нашето настояще.

Политика

Зората на европейското възраждане заварва средновековния феодален модел, но през Ренесанса настъпват множество промени в устройството на държавите, политиката и властта.Със затварянето на пътя на коприната и развитието на мореплаването западните държави започват да изпращат експедиции из Новия свят. Колумб, Картие, Кабрал, Писаро и Веспучи допринасят много за завземането на новите земи. Ернан Кортес завладява Мексико, а Франсиско Писаро унищожава империята на инките. Испанските колонисти вече наброяват над 160 хил. души и имат около 200 нови града. Под тяхна власт са над 5 млн. индианци, както и роби от Африка.
На стария континент промяната на икономическата система към капиталистическа води до търсенето нови капитали. Градовете започват да обединяват околностите и да се разрастват. Започват производства.
Католическата църква контролира всичко в живота на хората. Тя злоупотребява с властта си и това води до масово отказване от катоцилитизма. Властта на църквата намалява. Появява се протестантският принцип „На когото е властта, на него е и вярата“. В Англия крал Хенри VIII и джентрите си присвояват собствеността на църквата. Римската църква започва да предприема контрамерки в името на Йезуитския орден и Тридентският събор. Йезуитите създават мрежа от колежи за младия елит на Европа, където упражняват своите идеи. През 1545 папа Павел III свиква Тридентският събор, който дава начало на Контрареформацията. По този начин религиозните напрежения в Европа се уравновесяват.

Общество

По времето на Ренесанса обществото в Европа също преживява много промени. Демографското състояние на населението играе важна роля в новото време. Заражда се индивидуализмът, започват да се оценяват индивидуалните качества на човека, бележи се начало на развитието на изкуствата – появяват се много художници, скулптури и литератори. В това време творят Данте Алигиери и Франческо Петрарка, смятани за основоположниците на Ренесанса в литературата. Започва да се открива нуждата от наука, появява се хуманизмът.
След началото на Великите географски открития се създават нови колонии из целия нов свят. Испанците унищожават империята на инките. Започва се практиката да се използват чернокожи роби. Рицарите обедняват още повече и по-голямата част от тях са изпратени в колониите. Земеделците започват да обработват нови растителни култури и забогатяват, появяват се банкери и лихвари.
Търговията с нови стоки започва да се развива, търговците забогатяват много бързо. Развитието на градовете води до стремглаво увеличение на населението в тях. В големите градове по  атлантическото крайбрежие могат да се срещнат всякакви етноси и националности. Два процента от населението притежава 45 процента от имуществото. Над половината население живее в крайна бедност. Инфлацията е много висока, а заплатите – малки. Църквата също източва собствеността на миряните. Тези практики водят до появата на бордеи в градовете.
Библията се превежда на националните езици. Четейки я, грамотните хора разбират, че църквата злоупотребява с властта си. Започват да недоволстват от индулгенциите и идолопоклонничеството. Хората се бунтуват и това води до  настъпването на Реформацията. Църквата губи властта и мястото си на първо съсловие. Скоро започва Контрареформацията. Католическата църква  започва процеса на Инквизицията – гонение на ересите.

Култура

Развитието на културата и науката по времето на Ренесанса един от най-задвижващите развитието на Европа механизми. Италия става родина на видни политици, скулптури, художници и учени, които вярват в идеите на хуманизма. За развитието на културата много спомагат меценатите – богати търговци, които финансират творците. При архитектурата се забелязва връщане на стила обратно към древна Гърция. Стилът на индивидуалния портрет излиза на преден план. Историята се отделя от теологията. Секуларизмът започва да добива популярност сред хуманистите. Науката също се развива – Коперник доказва, че Земята е кръгла, Леонардо да Винчи създава проекти на гениални уреди и изучава човешката анатомия.
По време на големите промени в Европа и света науката и изкуството продължават да се развиват стремглаво. Създават се по-добри и по-точни карти. Тогава е разцветът на испанската ренесансова литература. Пътешествията на откривателите са основа на много произведения.
С настъпването на Реформацията, иконите, скулптурите и украшенията от църковните храмове се премахват. При завръщането на католическата власт се създават Йезуитските колежи – средства за разпространението на римските убеждения сред младите благородници – бъдещите управници.

Религия

Религията, заедно с църквата, губи част от властта си по времето на Ренесанса. Още в XVвек започва конфликтът между хуманизма и католицизма. Хуманистите призовават за секуларизъм, а католическата църква се опитва да се противопостави на всички нови идеи. Постепенно започва да се отхвърля божественото, като се дава превес на индивидуалните човешки качества и душа. Хората се отдалечават от святото и се засилва интересът към материалното. Историците през Ренесанса отхвърлят теологичните твърдения, че историята започва със сътворението и завършва с деня на страшния съд. По време на географските експедиции новооткритите народи биват покръстени.
Недоволството от разминаването между идеала на християнството и практиката на църквата, продажбата на индулгенции и идолопоклонничеството става причина за началото на Реформацията на 31 октомври 1517г. във Витенберг от Мартин Лутер. Той пропагандира за равенство между светската и църковната власт. Германските принцове подкрепят Лутер, защото искат да спрат изтичането на пари за църковни данъци към Рим. Това води до сключването на Аусбургския мир, който въвежда принципа „На когото е властта, на него е и вярата“. Жан Калвин, френски теолог, иска по-опростена църква, връзка между религия и капитализъм и църковен контрол. Той се обявява против идолите и проповядва за предопределената роля в живота. Калвинизмът става популярен в Шотландия, Нидерландия, Швеция и Швейцария. В Англия, крал Хенри VIII има нужда от пари, а джентрите – от земя. Църковната собственост е разграбена, Хенри VIII става църковен глава. Новата Англиканска църква представлява смесица между протестантство и католицизъм. С това се дава началото на образуването на религиозната карта на съвременна Европа.

Икономика

В началото на Ренесанса страните започват да отварят отношенията си, търговията се развива, но все още икономиката е предимно самозадоволяваща се. Основно се търсят редки стоки от далечни страни. Италия поддържа изключителни търговски връзки с Близкия Изток и внася за западна Европа ценни азиатски стоки (коприна, порцелан, подправки) в малки количества. Това поражда високи цени на въпросните материали и храни. По този начин италианските мореплаватели и търговци започват да забогатяват. Хората пътуващи до далечните страни не изучават земите им, а просто се движат по „утъпкани пътеки“. Липсата на знания за изтока създава нереални митове и мълви за несметни богатства.
Когато през 1453г. турците завладяват Константинопол, по пътя на коприната започват да се водят войни и експедициите до Близкия Изток стават трудни и опасни. Заедно с убежденията за „диаманти, които растат по дърветата“, това става една от причините за началото на Великите географски открития. Започват експедиции по западните брегове на Африка, чрез които европейците съумяват да създадат по-прецизни карти и по-добри инструменти. Появява се и каравелата – малък тримачтов кораб, с екипаж около 35 човека, който може да се използва за по-далечни пътувания.
В края на XVI век жадните за власт испански конкистадори вече владеят цяла Южна Америка. Те контролират от новите си градове цялото население и природни богатства на континента. Два пъти в годината заминават флотилии към Испания, натъпкани със злато и сребро. Поради несметното количество пари, изливащи се в испанската икономика, златото и среброто се обезценяват.
Заселниците по новите земи донасят и нови растителни култури в Европа – царевица, боб, картофи, тютюн, кафе, какао. Новите храни са предпочитани, защото могат да издържат дълго време без да се развалят.
Рицарите започват да обедняват, земеделците започват да продават продукцията си. Развитието на европейската икономика води до появяването на банкерството и лихварството.
В резултат на откриването на новите земи центърът на европейската иконимика постепенно се измества към атлантическото крайбрежие. През това време Италия остава разпокъсана и води множество битки с турците, което води до загуба на икономическата й власт над Европа. Испания, като нова търговска сила, използва пристанищата си в Нидерландия за акостиране на кораби от новите зами. Амстердам и Антверпен са новите търговски центрове на Европа. Появяват се търговски къщи, които се занимават с логистиката на стоките от пристанищата към централните части на Европа.
Това е и периодът на промяна на икономическата система в Западна Европа. Появява се отворената капиталистическа икономика. Тя се концентрира върху частната собственост и производство. Парите, междинен уред на търговията през средновековието, стават основна цел през Ренесанса. Богатството вече не се измерва в стока, а в сума пари. Търговията се контролира от пазара, а не от държавата, цените се сформират спрямо пазарната конкуренция.
По време на Реформацията Ренесансовите владетели се опитват да спрат изтичането на капитали към църквата. Германските принцове отказват да плащат данци на папата и заграбват църковните богатства от манастирите. Калвинизмът, който учи на усърдност и трудолюбие става популярен в Шотландия, Нидерландия и Франция – икономически напредналите области.
Ренесансът е един най-бързоптоменящоте се периоди в световната история.  Коренните промени в религията, науката, изкуството, политиката, обществото, икономиката и мирогледа започват да формират света в неговия съвремен вид. С това бурно развитие на всички отрасли от човешката цивилизация се поставя началото на Новото време – еерата, в която живее и нашето поколение.

Криейтив Комънс договор
Произведението Какви преходи се извършват в обществото и държавата в прехода от Средновековие към Ново време? създадено от MrTriangleHeadSoup ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 3.0 Нелокализиран договор.