MrTriangleHeadSoup

за мислещите хора

Танигава Нагару – Меланхолията на Харухи Сузумия


Танигава Нагару

Меланхолията на Харухи Сузумия
Нагару Танигава е японски автор от Хьоого, Кинки. Звършва право, но става известен с книгите си за Харухи Сузумия. С „Меланхолията на Харухи Сузумия“ той печели годишната награда за литература на списане Sneaker.
В произведението превес взима темата за спосбностите на различните хора. Набляга се върху индивидуалните сили на човек и мястото им в нашето общество. Книгата защитава нестандартния, различния начин на мислене. Учи ни, че налудничавите идеи и мисли не бива да ни плашат, а напротив – да се вглеждаме в тях и да намираме нови и креативни решения на проблемите.
Харухи Сузумия е егоцентрична и енергична, с налудничаво мислене и приключенски дух. Тя ненавижда скучното и еднообразното, желае и се стреми да се развива. Харухи не е обикновено момиче. Тя има свръхестествени сили, които използва без да знае – може да променя света около себе си така, както иска. За Сузомия нормалните хора са скучни, затова тя си търси свръхестествени приятели, но не подозира, че вече ги познава. Извънземно, медиум и пътешественик във времето – това са новите и другари. Те се борят да спасят Земята от скуката на Харухи, скука, която заплашва да унищожи цялата вселена.
Въпреки че главният герой е Харухи, историята е разказана от името на един от приятелите и. Авторът представя налудничави теории и странни обяснения за най-тривиалните неща. Персонажите са забавни, но и сложно създадени – всеки със своите странности, объркано минало, неясно бъдеще. Изградени са сложни взаимотношения между героите. Танигава-сенсей използва няколко постоянно преплитащи се сюжетни и времеви линии, създаващи усещане за един сложен и запълнен с идеи свят. Въвеждат се нетрадиционни и иновативни мисли, които карат читателя да погледне на заобикалящия го свят по нов, различен начин.
Един от основните проблеми, дискутирани в книгата, е този на приобщаването на различните. Това е особено актуален проблем в Япония напоследък. Сблъсъкът на традиционните и утвърдени идеи с новите и иновативни често е съпроводен с отричане и неистова наневист, която понякога има трагичен край. Произведението ни учи на толерантност към другите и увереност в самите нас. Авторът подкрепя себеутвърдилете се млади хора, които не се влияят от чуждото мнение. Задавани реторичния въпрос – „Ако не сме самите себе си, то тогава кой сме?“.
Произведенито ми напомня за книгата ”電車の男”(Мъжът от влака) – книга по действителен случай, която разказва за млад, неуверен в себе си мъж, който се влюбва в изключително красива жено от богато семейство. Той е изправен пред нелеката задача да спечели любовта и с истинското си „Аз“, с реалното си достойнство и качества.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: